На Ариадна, Тезей и другите
Той вече тръгва.
В слабините си усеща,
че това пътуване ще е последно,
но като животно към другите се скупчва -
по-близо до онези, които също ще прекрачат -
те имат едни лица, други -
които ще останат вън.
Той знае единствено,
че трябва да премине в отвора,
След туй
ще стане различен,
защото никой
назад не се е връщал.
Но какво е това Отвъд?
Не е смъртта,
която има точен израз и настъпва
след действия, чийто смисъл помни.
Не е и онази
необозримост,
пред която все някога би дръзнал,
защото е съставена от части,
които е преодолявал.
Какво е това отвъд и как
ще пресече междата - като бог,
красиво метнал дрехата си през ръка,
или като мен -
с разсечени гърди,
изпълнени с димящи органи?
Той знае само, че трябва да премине.
Входът е иззидан
подобно вход на дом или на храм - личи
направеното от човешки ръце,
върви към него….
Бавно
и останалите идат…
Ритуалът напомня игри,
в които вече е участвал,
ала и друго.
Той знае, че трябва да премине,
да влязат всички
отредени.
Но нали не е внезапна смърт!
Ето -
вървят и другите…
След коя ли
нова смърт,
обезумял, ще усети, че е мъртъв,
преди през прага да премине?
Следващо
Опит за определение, 1989
