Но повърхностите са едно,
а пластовете подир тях съвсем различни.
Под зеленото и жълтото на хълмовете трепти
безцветното на материята. Цветовете
са началото на отношенията, при които
хълмовете вече не стоят
затворени в беззвучните си маси,
а приемат и общуват с птици и цветя
и без ръце, но както скулпторът го прави,
ваят същността ни.
И с точно очертан контур
нито един от пластовете не е, а прелива
в обкръжаващите го
и трябва всичките си сетива пред тях да разпростра,
за да ги приема в пълнота. Но не само сетива,
защото ако разумът не разпознае, а сърцето не приеме,
ще останат хълмовете килнати
неестествено на една страна.
Девет
Трите кошници, 2000, Летните съдържания на светлината
