Няма чудо да стане -
Бог не минава по пътя ми,
а нямам нозе да го стигна -
не ще ме докосне ръката му с
восъчни пръсти.
Няма чудо да стане -
миг подир миг ще се скапе
безразличното тяло -
страх ме е края си да помисля.
В земята, в небето,
от черно към бяло -
като разгонена кучка се мята душата ми -
как да живея между
два екстаза?
Все по-черно става, когато не свети,
все повече Космос, когато няма земя,
все по-раздалечаван, Господи,
как да живея в онези
междузвездия?
Ала няма чудо да стане!
Ще се взриви душата ми
На хиляди парчета в някоя
от постижимите и сиви утрини,
в обяснима секунда
ще затрупа тялото.
Следващо
Опит за определение, 1989
