Нещастнико -
защо си лишил от право на избор ръката си,
защо си приел да градиш върху въздух,
и то обитаван от демони?
Целият в мъка се сви -
обречен и ти като своята жертва, наместо
като след прошка да се отдръпнеш от себе си,
за да се видиш с очите, а не със плътта си.
Не със плътта си - виж - Бог свети във тебе
и ти му отвръщаш.
Ако не бе страдал така,
можеше сто пъти по сто да избягаш от този
измислен от другиго край. Ако така безумно
не бе се отдал на скръбта си, както безумно
бе насищал сърцето си с радости - можеше твърд и
спокоен
да накараш да млъкне онова гнусно шушукане,
прилично на шум от разкъсана кожа.
Ще усетиш ли като милост
младите пръсти?
Следващо
Обратен водопад, 1995, І
